За Исторически музей Провадия

     Сведения за началото на музейното дело в Провадия имаме от първото десетилетие ХХ век. Тогава започва съзнателното изучаване и опазване на културно-историческото наследство на Провадийския край. Първата проява в тази насока е създаването на богата археологическа сбирка в Провадийската гимназия „Цар Симеон”. По голямата част от събраните материал са резултат на извършени в късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч любителски разкопки от местни учители като Пантелей Захариев.

     По време на Втората световна война тази сбирка престава да съществува. Част от експонатите са изпратени във Варна и София, друга се изгубва завинаги. По-късно музейни сбирки се появяват и в други училища. Те са събрани от учители и краеведи.
     През 50-те години на ХХ век група ентусиасти – Илия Василев, Йордан Керезов, Койчо Атанасов и други работят за създаване на нова музейна сбирка в Провадия. За целта наследниците на опълченеца Стефан Богданов подаряват част от неговата къща.

     Събрани са предмети от културно-историческото наследство на Провадийския край като по голямата част от тях са дарени от родолюбиви провадийци.
     На 1.ІХ.1959 г. е открита скромна експозиция. Пръв уредник става учителя-пенсионер Станьо Маринов, а година след това с него започва да работи и Пейчо Дянков. Те поставят основите на съвременното музейно дело в Провадия. С течение на годините фондът на сбирката се попълва и тя става най-богатата измежду всички музейни сбирки в България. За това спомага както дарителската дейност на хората в града и селата, така и сериозните археологически и етнографски проучвания.
     Благоприятно поле за действие в Провадийския край намират археолозите Ара Маргос, ст.н.с. Димитър Димитров, ст.н.с. Александър Кузев, Георги Кузманов, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, доц. д-р Павел Георгиев, етнографа Мария Николова.
     През 1986 година старата музейна сграда е съборена и построена наново до 1993 година. Външно тя не претърпява промени, само във вътрешните пространства се налагат някой изменения. Новата музейна експозиция отваря врати през 1999 година.
     През 1976 г. в Провадия е създаден първия в страната музей на композитор. Той е посветен на Светослав Обретенов и е експониран в родния му дом. Фондът му първоначално разполага с над 1100 предмета. За съжаление след 1998 г. музея е трансформиран в музейна сбирка и е преместен в нова сграда.
     През 2004 г започва процедура по създаването на градски исторически музей. На 12.07.2004 г Общинския съвет на града взема решение за създава Исторически музей–Провадия. Институцията започва официално своята работа от 1.01.2005 г. тя се явява наследник на къща-музей „Светослав Обретенов” и общоисторическата музейна сбирка. Днес в неговите фондове се съхраняват над 15 000 предмета от миналото на Провадийски регион.

     В залите на музея са показани експонати от града и десетки селища на бившата Провадийска околия. Хронологическите рамки на предметите са от края на Новокаменната епоха до средата на ХХ век. Акцент в експозицията са залите представящи находки от Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч, старобългарският манастир – книжовно средище от ІХ-ХІ в. край с. Равна, материали от Османския период, Възраждането, Новата и Най-нова история на града и района, монети, оръжия, фотоси.
     Неразделна част от музея и културното наследство на нашия край е Художествената галерия на града. Тя отваря врати през1967 г. От 1971 разполага със самостоятелна сграда. Днес разполага с над 500 картини, графики, скулптури и пластики.