Исторически обект Манастир Равна

     Равненският манастир е книжовно средище от зората на българската писменост (ІХ–ХІ век). Намира се на 11 км северозападно от Провадия, до жп спирка Равна. Проучен е през 80-те години.

     Най-ценното от него е огромното количество надписи и рисунки върху камък. Открити са около 280 надписи на старогръцки, старобългарски и латински езици и четирицифрено число рисунки на животни, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни орнаменти и др. В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи от ранното средновековие се открива за първи път. Намерен е и оловен печат за кореспонденция на княз Симеон I.

     Най-важната сграда в манастира е църквата “Св. Богородица”, осветена на 23.IV.897 г. Тя заслепява с белотата на градежа си от малки, добре одялани варовикови блокчета, споени по фугите с червен хоросан. Отличава се богатата украса от мраморни детайли – бази, колони, капители, олтарни прегради. Други по-важни сгради са: банята с водопровод, канализация и хипокауст, училище, битови помещения, работилници, хамбар, тоалетни и др. Манастирът има оградна стена с крепостни кули и две порти. Той заема площ от 8 дка и вероятно е построен с решение на владетелския двор.

     Най-важната сграда в манастира е църквата “Св. Богородица”, осветена на 23.IV.897 г. Тя заслепява с белотата на градежа си от малки, добре одялани варовикови блокчета, споени по фугите с червен хоросан. Отличава се богатата украса от мраморни детайли – бази, колони, капители, олтарни прегради. Други по-важни сгради са: банята с водопровод, канализация и хипокауст, училище, битови помещения, работилници, хамбар, тоалетни и др. Манастирът има оградна стена с крепостни кули и две порти. Той заема площ от 8 дка и вероятно е построен с решение на владетелския двор.