Исторически обект Солницата

             На 6 км югоизточно от Провадия се намира единственото находище на каменна сол в България. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея – тракийска надгробна могила.
     Археологическите проучвания на селищната могила Провадия–Солницата започват през 2005 г. с участието на сериозен научен екип, ръководен от проф. Васил Николов. Досегашните проучвания разкриха сензационни данни свързани с праисторията на нашите земи.

Комплексният праисторически обект Провадия-Солницата представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 - 4200 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически град на нашия континент (4700-4200  г.  пр.  Хр.), който се състои от укрепено с каменни стени селище (цитадела), производствен солодобивен комплекс, ритуално поле (ямно светилище) и некрополи. Заема площ от около 200 дка. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което той се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на стария континент. В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.).

Средно и къснохалколитното селище Провадия-Солницата е изключително добре укрепено. Опасващите го от всички страни масивни и високи каменни стени  са най-добрата защита както за богатството, събирано в резултат на производството и търговията със сол, така и за живота на неговите владелци. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр.  Хр. в Европа, която  освен всичко друго е и невероятно постижение на строителното изкуство.

Къснохалколитният некропол е разположен на ок. 250 м югозападно от централното селище, на площ от поне 9 дка. Досега са проучени над 50 гроба, които дават обилна нова по характер информация за погребалната обредност и вътрешните конфликти в общността около Варненските езера в края на късния халколит, т.е. около 4300 г. пр. Хр.

Разкрити са останки от три праисторически каменни отбранителни съоръжения по периферията на селищната могила. Най-добре проучена е каменна стена 2, чиято датировка се отнася към началото на късния халколит. Лицевата страна на стената е проследена почти по цялото й протежение, с изключение на два сравнително малки неразкопани участъка. На места лицето на стената е запазено на височина до 2,60 м, а в други участъци - и до 3,50 м. Крепостната стена има неправилна закръглена форма с максимални външни размери 71 х 75 м и обхваща около 4 дка площ. Общата дължина на втората каменна стена, измерена по външното лице, е около 234 м. На около половината от дължината ѝ е разкрито и вътрешното лице, запазено на височина от 0,80 до 1,50 м, а в един участък - около 1,80 м. Дебелината на основата на крепостната стена варира от 2,40 до 4,50 м, но най-често е между 3 и 3,40 м; това  предполага височина на стената между 6 и 7 м. Крепостта е изградена от необработени предимно варовикови камъни, като свързващо вещество е използвана жълта или сиво-кафява глина.

Каменна стена 3 е последната отбранителна система, изградена през късния халколит. Тя включва и радиални „стени“, които са уникален елемент от фортификационната система и появата им в каменната крепост на Солницата е първата в Източното Средиземноморие. Изградени са върху каменната облицовка, с която склонът на селищната могила е предварително укрепен. Основата им е изградена от по-големи камъни, върху които са натрупани малки, плътно подредени един до друг. Спойката между тях е от жълта плътна глина. Напречният разрез на тези структури е приблизително триъгълен, а височината им варира от 1,5 м долу до 0,70 м в горната част. Досега са разкрити 13 радиални „стени”. 

Самата крепостна стена е трудно възстановима, на места са запазени големи камъни от основата й, други са паднали по склона или липсват. Наличните обаче трябва да бъдат укрепени.

Каменна  стена 1 е най-ранната, датира от средния халколит. Още в първите години от разкопките беше открита портата й и фланкиращите я каменни бастиони. Тогава, в рамките на два проекта, финансирани от Министерство на културата, беше изградено покривно покритие над останките.